Излизам с Леда, на вън е студено, Усмихнат съм, Има страхотна мъгла. (обичам мъглата, когато не шофирам) Почти пълнолуние е. (мисля, че ще е утре) Мисля си за Теб. Разхождам се. Има малко облаци. Всички лампи работят, но не се вижда на далеч. Пиша на телефона си. Леда носи пръчка. Намерила я е в тъмното. Играе и се. Обръщам се към блока. Тъмно. Продължавам към моето място, Паля си цигара. Мисля си за Теб. Леда ми досажда малко. Обикаля с пръчката и иска да и я хвърлям, а много добре знае, че няма да я намери. Стигам до ъгъла на блока. Лампата свети, Дървото е цялото в капки. (както обикновено) Влизам навътре по пътечката. Мисля за Теб. Сядам. Паля си цигара. Много е студено, а влагата влиза в костите ми и ме кара да треперя. Мисля за теб. Гледам. Два прозореца светят. Единият е на втория етаж, а другият на предпоследния. Никой не се вижда. Тихо е. Тролеят минава.... отива на работа. (този път е със светнати лампи) Леда ме тормози. Ляга и се търкаля по тревата до мен. Мисля за Теб. Усмихвам се и ставам. Поглеждам луната. Преместила се е. Красива е... като Теб. Тръгвам си бавно. Студено ми е. Треперя. Само по къс ръкав съм и със суитшърт. Заобикалям блока. Всички спят. Прибирам се. Лягам си. Мисля за Теб. Днес Леда ще спи на леглото. Нищо, че се овъргаля в мократа трева. Днес може. Усмихвам се. Затварям очи. Виждам Теб. Целувам те. Ти се усмихваш. Целуваш ме. Прегръщам те. Обичам те. Ние сме едно цяло. Заспивам.

PS: I Love You...

Ю. Г