Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2010 17:31 - За нея...
Автор: cegavara Категория: Лични дневници   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
3



Слънцето се скри зад проклетите облаци. Небето е надвиснало, като тежка завеса пред него. Студ. Мракът се стила навсякъе. Морето е тихо.Замръзнало е в очакване да се случи нещо страшно. Подухва леко, но достатъчно за да донесе тежкото напрежение, което се усеща във въздуха.Той седи на брега на морето и се взира в хоризонта.Тя си е тръгнала. Избрала е този ден за да го направи, а природата е решила да засили силата и влиянието със декора си. Ръката му се спуска до пясъка и взима шепа от него. Сух е. През пръстите му се посипват малки кристални прашинки. Падат, като през пясъчен часовник и отмерват времето. Смесват се с останалия пясък и всяка от тях, вече се е озовала до новото си другарче. Вятърът с последен полъх ги разпръсва и отново сменя местата им.... и спира. Едра капка дъжд пада до него. Той се обръща и се заглежда в нея. Небето е черно. Изтрещава светкавица последвана от оглушителен грохот. Пада в морето. Тя си е отишла... няма я. Кап, кап, кап... Капките се удрят във водата и с малки фонтанчета се разбиват на парченца. Чува се мотора на лодката останала в морето и бързаща да се прибере преди да се е разразила стихията. Тои запалва цигара, дърпа си от нея преди да бъде загасена от няколко едри капки, бързащи да потушат огъня в нея. Тряссс.... отново. Вятърът е сменил посоката си и идва със страшна сила от към морето. Пред себе си е яхнал черните пориви придружени от вълните с бели гребени които бързат да отмият всичката мръсотия от брега! Той вади цигара. Отново я запалва, дърпа си и издиша с наслада. Бурята е в разгара си. Природата изсипва целия си гняв върху този бряг.Изведнъж всичко свършва.Облаците се отдръпват, сторвайки път на слънчевите лъчи, които се отразяват в разбунтуваното море. Всичко утихва. Из въздуха се носи аромат на море и букет от свежи цветя. Бурята е отминала. Чува се веселото чуруликане на птичката, която е излязла от укритието си и с радост пърха с криле, за да донесе промяната. Гларусите са накацали по брега и пируват на трапезата която им е оставило морето след бурята. Свтът оживява. Всичко стана толкова бързо. Той се изправи. Подгизнал е до мозъка на костите си.... но ще изсъхне.... винаги изсъхва. Поглежда за последен път след нея.... Няма я.... Отишла си е. Усмихва се, обръща се и продължава по пътя си, ръсейки едри капки вода след себе си. Остават само следите, които оставя в мокрия пясък. Морето ще ги измие след секунда и пясъкът отново ще е гладък...
Ю. Г



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cegavara
Категория: Лични дневници
Прочетен: 26693
Постинги: 13
Коментари: 5
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930