Копнеж

За теб живея аз сега

не чувствам нищо друго,

Без спомени и без мечти

Загубен съм бездруго.

Вървя напред, не се оглеждам

Не виждам аз пейзажа,

Очите ти, лицето ти

аз виждам по паважа.

Вървя без мисъл и без цел,

посоката загубих

в какво сгреших, къде завих,

че всичко аз погубих.

Вървя напред, не се оглеждам

Сърцето ми копнее

И твоя поглед в мене впит

започва да бледнее.

В какво сгреших, къде завих

Къде изпуснах края,

Във тебе влюбен – неразумен

си мислех, че съм в рая.

Сега съм сам, но пак съм с теб

вървя си по паважа,

без поглед, мисъл и без дъх

не знам какво да кажа.

Излишни думи, тишина

морето мълчаливо плаче,

загубен аз напред вървя

към теб вървя обаче.

За теб вървя, за тебе дишам

за теб сърцето ми тупти,

за теб живея и копнея

за теб са моите мечти.

Сега съм сам, а теб те няма

остана само спомен,

очите ти, лицето ти

сега са само помен.

За теб живея аз сега

не чувствам нищо друго,

Без спомени и без мечти

Загубен съм бездруго...

Ю. Г

и много досадно съдържание на стиха.
Извини прямотата ми, но ми остърга подкорието (като игличка на развален грамофон) копнежът ти по лирическата, изразен в банални фрази!
И аз съм минала по тия пътеки. После започнах да чета. И още чета. За да успея да изкажа идеята, емоцията по различен начин, оставайки себе си. Не винаги успявам (все още). Та, мисълта ми беше: можеш да се превърнеш в добър автор, ако...
Ритъм и рима не винаги правят поезия.

Не съм търсил различен начин, написал съм го на един дъх както съм го усетил, нямам претенции да ставам добър автор :) Рядко пиша в рими, да не кажа почти никога :)